До "без остатък"
С много обич на моите близки и приятели!
Разсъмването обещаваше ми ден,
ала денят изгуби си следите.
Със криви крачки стигнала до мен,
нощта завърза ми очите.
Сама във студ и лепкав мрак,
сред хаоса на мислите изгубена,
нозете нямаха си бряг
и аз пропадах в тъмна бездна.
Трепереща и малка пред врата,
извеждаща от пътя кратък,
аз нямах в себе си ключа,
за да премина... там, по-нататък.
Сега съм тук и чувам тишина,
която в утрото с любов ме буди,
и искам да съм много по-добра,
та светлина душата ми да води.
Да дам на близките си обич,
доверие и рамо на приятел,
и ласкавата нежност на любим
аз да раздам до "без остатък".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
