Разсъмването обещаваше ми ден, ала денят изгуби си следите. Със криви крачки стигнала до мен, нощта завърза ми очите. Сама във студ и лепкав мрак, сред хаоса на мислите изгубена, нозете нямаха си бряг и аз пропадах в тъмна бездна. Трепереща и малка пред врата, извеждаща от пътя кратък, аз нямах в себе си ключа, за да премина... там, по-нататък. Сега съм тук и чувам тишина, която в утрото с любов ме буди, и искам да съм много по-добра, та светлина душата ми да води. Да дам на близките си обич, доверие и рамо на приятел, и ласкавата нежност на любим аз да раздам до "без остатък".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.