До десет дерзай!
Аз исках да бъда момче без тревоги.
Светът е брутален и зная това –
притискам момента, а спомени гонят
художествен порив да бъда звезда.
Изплаках морета и дишах печално.
Дочаках живота и срутих вертеп…
Отворих вратата на нова реалност,
която без знак ме беляза – поет.
Страхът е преграда, товара понесох
по склонове стръмни, догоних мечта.
Денят е награда, отроних и смесих
добро и пощада до сляпа сълза.
Научих урока – боли за усмивка.
Това са закони неписани – знай!
Животът е полет и няма почивка.
Дори да си нула, до десет дерзай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
