До другия живот!
Ще тръгваш ли, Любов?
Нима е вече време?!
Седни преди това за по кафе!
И баница направих.
Ще закусим.
Не искам да си тръгваш, но...
Добре.
Като единствен миг!
А бяха три години.
За толкова расте едно дете.
Нали твърдят, че затова
тогава тръгваш.
При някой друг е време
да поспреш.
Сега съм цяла.
Знам добре коя съм.
Добре, че сбърка входната врата!
Е, ще поплача...
Много ще ми липсваш.
И ще те чакам - ти ми обеща,
че ще се върнеш, за да бъдеш
точно с мене.
И ще останем заедно. До гроб.
До скоро!
Не остава много време.
Не смогнеш ли -
до другия живот!
© Алена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасен стих, Алена!
Пожелавам ти да напишеш още много такива!
И да е шастлива Новата Година!
-
Радвам се, че посети поетичното ни семейство и остана, Алена! Пожелавам ти сбъднати мечти и през НГ! Барона
-
Благодаря Ви.
В сравнение с добрите неща тук- това си е направо стихоплетство. НО благодаря , че наминахте
-
И на мен ми хареса!
Поздрав! -
Хубав стих. Харесах.
-
И на мен ми хареса много.Браво!
-
!!!
Поздрав!
Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
нямам праг на вратата...
и не искам да сядаш отвън
тук прехапвам с език самотата
и кърви от забития трън...