Dec 6, 2009, 1:37 PM

До другия живот!

  Poetry
1.3K 0 8

Ще тръгваш ли, Любов?

                  Нима е вече време?!

Седни преди това за по кафе!

И баница направих.

                             Ще закусим.

Не искам да си тръгваш, но...

                                              Добре.

Като единствен миг!

                  А бяха три години.

За толкова расте едно дете.

Нали твърдят, че затова

                       тогава тръгваш.

При някой друг е време

                            да поспреш.

        Сега съм цяла.

            Знам добре коя съм.

Добре, че сбърка входната врата!

Е, ще поплача...

                         Много ще ми липсваш.

И ще те чакам - ти ми обеща,

че ще се върнеш, за да бъдеш

                                точно с мене.

И ще останем заедно. До гроб.

До скоро!

               Не остава много време.

Не смогнеш ли -

                           до другия живот!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Спри , Любов!
    нямам праг на вратата...
    и не искам да сядаш отвън
    тук прехапвам с език самотата
    и кърви от забития трън...

  • Прекрасен стих, Алена!
    Пожелавам ти да напишеш още много такива!
    И да е шастлива Новата Година!
  • Радвам се, че посети поетичното ни семейство и остана, Алена! Пожелавам ти сбъднати мечти и през НГ! Барона
  • Благодаря Ви.
    В сравнение с добрите неща тук- това си е направо стихоплетство. НО благодаря , че наминахте
  • И на мен ми хареса!
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...