21.01.2007 г., 0:47

до дъно

1.2K 0 18
до дъно



любов без символи
любов директна
ти спираш времето
правиш ни магнитни
стъпалата на душата ти
изкачвам
спирам ти дъха
погалвам ти сърцето
достигам ти живота
и го имам
любовта отронва
нежните сълзи
в пpехласнати
очакващи ръце
и се събират
моите и твоите
като възторжени лъчи
като роса
безоблачна и свята
с която после миеме очи
и пиеме
изпиваме
самите себе си
до дъно



21.01.07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...