Jan 21, 2007, 12:47 AM

до дъно

  Poetry
1.2K 0 18
до дъно



любов без символи
любов директна
ти спираш времето
правиш ни магнитни
стъпалата на душата ти
изкачвам
спирам ти дъха
погалвам ти сърцето
достигам ти живота
и го имам
любовта отронва
нежните сълзи
в пpехласнати
очакващи ръце
и се събират
моите и твоите
като възторжени лъчи
като роса
безоблачна и свята
с която после миеме очи
и пиеме
изпиваме
самите себе си
до дъно



21.01.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...