8.10.2019 г., 12:21  

До майка

1.5K 2 5

Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато...
затворих се в малкия свят...
в света, който сам си създадох...
с едничкия гражданин - аз...

 

Но беше до мене, когато...
светът се разпадна пред мен...
ръка ми подаде, когато...
аз падах към ада горещ...
ти беше до мене, когато...
се борих усърдно до край...
и винаги казваше силно:
"Гордея се! Само напред!".

 

Но... майко... какво ще последва?
Ще бъда ли още твой син,
когато се върна обратно...
с кървясали морни очи...
когато узнаеш, че плаках
за своята родна земя...
когато узнаеш, че Богу
се кланех в деня и нощта...
Когато узнаеш, че всичко,
което предаде ми ти...
не пасна на моята личност,
на моите скромни мечти...

Ще бъдеш ли моята майка...
ще бъдеш ли горда от мен...
щом аз съм напълно различен...

от моята майка, от теб...

 

06.10.2019г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Фактът че се обръщаш към нея така синовно!
  • Тази, която те е отгледала и възпитала е повече твоя майка от жената, дала ти живот. Дори и да са болезнени различията ви, обичта ще отнема болката и ще ви сближава. Тя те обича, независимо, че не си с характер и възможности по нейната кройка. Вярвай в това и и засвидетелствай синовни чувства, защото ги заслужава, Адриан!
  • Адриан, хората, на които се възхищаваме и се учим от тях, съобразяваме се с тяхната оценка са най-често от по-горно измерение - по-пречистени, по-силни, по-извисени са духовно. Обичта е точно това - да приемеш другостта на ближния, онова, което го определя като индивидуалност, личност. Истински ни обичат онези, които ни се доверяват и ни подкрепят, могат да ни мотивират с отношението си да преследваме мечтите си. Ще те разбере, която и да е! Звучи ми по вазовски - "Ти ме роди, но ти ми даде и светлото що в теб блестеше.... Ти два пъти ми майка беше."
  • Тя не ми е майка. Не ми е дори мащеха. De jure ми е нещо като преподавател!
  • много емоционално

    ... и никога майката няма да бъде друго освен майка, колкото и да си различен

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...