Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато...
затворих се в малкия свят...
в света, който сам си създадох...
с едничкия гражданин - аз...
Но беше до мене, когато...
светът се разпадна пред мен...
ръка ми подаде, когато...
аз падах към ада горещ...
ти беше до мене, когато...
се борих усърдно до край...
и винаги казваше силно:
"Гордея се! Само напред!".
Но... майко... какво ще последва?
Ще бъда ли още твой син,
когато се върна обратно...
с кървясали морни очи...
когато узнаеш, че плаках
за своята родна земя...
когато узнаеш, че Богу
се кланех в деня и нощта...
Когато узнаеш, че всичко,
което предаде ми ти...
не пасна на моята личност,
на моите скромни мечти...
Ще бъдеш ли моята майка...
ще бъдеш ли горда от мен...
щом аз съм напълно различен...
от моята майка, от теб...
06.10.2019г.
© Андрей Андреев Всички права запазени