26.03.2025 г., 5:52

До моето второ либе

254 0 0

 

Д О М О Е Т О В Т О Р О Л И Б Е

 

Когато излезем от стадото,сганта и тълпата

и се съберем в наистина осъзнато човешко събрание,

ще можем реално,да продължиме нататък

към нашите по-нататъшни Космични задания.

 

Животът е конгломератна компактност,

изградена от фини,пулсиращи нишчици

на съхраняващата и действащата памет,

които постоянно ни захвърлят във джаза.

 

Първите либета отдавна умряха

вечни,велики,български ми поете,      

моето фиаско ме сполетя във казармата,

Емил Димитров овенча го даже със песен.*

 

За днешните времена какво да говорим-

Любовта още в детските ясли грамотно си чати,

в отделенията е отдавна отшумял вече спомен,

а всички любови са под номер втори и са стандартни.

 

С една дума,"Нищо ново под Слънцето."

както се твърди от редовете на Еклисиаста,

Миналото и Бъдещето крачат прегърнати,

а Настоящето оцелява отчаяно-заклещено между два свята.

 

*Нашият сигнал

 

23.03.2023г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...