До моето второ либе

Д О М О Е Т О В Т О Р О Л И Б Е

Когато излезем от стадото,сганта и тълпата

и се съберем в наистина осъзнато човешко събрание,

ще можем реално,да продължиме нататък

към нашите по-нататъшни Космични задания.

Животът е конгломератна компактност,

изградена от фини,пулсиращи нишчици

на съхраняващата и действащата памет,

които постоянно ни захвърлят във джаза.

Първите либета отдавна умряха

вечни,велики,български ми поете,      

моето фиаско ме сполетя във казармата,

Емил Димитров овенча го даже със песен.*

За днешните времена какво да говорим-

Любовта още в детските ясли грамотно си чати,

в отделенията е отдавна отшумял вече спомен,

а всички любови са под номер втори и са стандартни.

С една дума,"Нищо ново под Слънцето."

както се твърди от редовете на Еклисиаста,

Миналото и Бъдещето крачат прегърнати,

а Настоящето оцелява отчаяно-заклещено между два свята.

*Нашият сигнал

23.03.2023г.гр.Свищов