До моите приятели

tazi_koqto (Илица)
42 9

23.05.2008 г., 13:36 ч.

Поезия » Любовна

844 0 3

Помислихте, че той е като другите -

от тези, за които кратко ме боли.

Помислихте - поредно увлечение.

И ще ми мине. Както и преди.

За вас е страшно лесно да го кажете -

че просто не умея да обичам.

А на мен сърце не ми остана

от неистини. От недомлъвки. От отричане.

Но, напук на всичко, той се появи

след многото безименни любовници

и някак стопли празнината във гърдите ми.

А трябвало да го прежаля. Мога ли?...

Днес Дамата във черно се разплака.

Учудени сте - досега не е било.

Бъдете лицемери, хайде! Прегърнете ме!

Не първата; отиде си голямата любов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.