До моите приятели
Помислихте, че той е като другите -
от тези, за които кратко ме боли.
Помислихте - поредно увлечение.
И ще ми мине. Както и преди.
За вас е страшно лесно да го кажете -
че просто не умея да обичам.
А на мен сърце не ми остана
от неистини. От недомлъвки. От отричане.
Но, напук на всичко, той се появи
след многото безименни любовници
и някак стопли празнината във гърдите ми.
А трябвало да го прежаля. Мога ли?...
Днес Дамата във черно се разплака.
Учудени сте - досега не е било.
Бъдете лицемери, хайде! Прегърнете ме!
Не първата; отиде си голямата любов.
© Илица All rights reserved.
тъжно но хубаво
