Кiara (Киара)
182 300
14.03.2012 г., 23:26 ч.

До пълнолунието ставам друго-коса 

  Поезия » Друга
627 0 4

Очите ми са

силно празни

                     за следите.

И рамото

е напластена рамка

от – „едва ли”.

По ъгловите стенописи

няма „следва”.

Иконите

са „а”ореолни

щрихи

от молитви.

Прекрача ли дома ти -

ставам ялова.

И костеливо трезва.

                      Щом ще бъдем честни.

Не нося друго име.

                    Само Ава.

Ръцете ми са

силно празни

                     за ръцете ти.

До пълнолунието ставам друго-коса.

Не се преструвам и на себе си.

Сърцето си на мускул беля.

Най-плевелна съм нощем.

Най-жадна  съм,

когато се преситя.

И не, не съм четлива, кратна.

Не съм и  кръстопътна.

Целувам  те с най-топлите си устни.

Портокалови.

Остатъчна метафора.

                                       За чувства.

А казваше,  ще бъде лесно.

Да залезем.

Чупливи

до  зарастване. Посоки.

Циферблатни.Чужди.

Най-сухо е преди да е горяло.

Най-черната камбана - няма.

И днес халката ми

ще ме  пресрещне 

с облякла  пръстите

във спусък -

                     дума. До налучкване.

Най-тежката ти косвеност

                                  във мене.

Най-силните ми апострофи в тебе.

 


© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??