До пълнолунието ставам друго-коса
Очите ми са
силно празни
за следите.
И рамото
е напластена рамка
от – „едва ли”.
По ъгловите стенописи
няма „следва”.
Иконите
са „а”ореолни
щрихи
от молитви.
Прекрача ли дома ти -
ставам ялова.
И костеливо трезва.
Щом ще бъдем честни.
Не нося друго име.
Само Ава.
Ръцете ми са
силно празни
за ръцете ти.
До пълнолунието ставам друго-коса.
Не се преструвам и на себе си.
Сърцето си на мускул беля.
Най-плевелна съм нощем.
Най-жадна съм,
когато се преситя.
И не, не съм четлива, кратна.
Не съм и кръстопътна.
Целувам те с най-топлите си устни.
Портокалови.
Остатъчна метафора.
За чувства.
А казваше, ще бъде лесно.
Да залезем.
Чупливи
до зарастване. Посоки.
Циферблатни.Чужди.
Най-сухо е преди да е горяло.
Най-черната камбана - няма.
И днес халката ми
ще ме пресрещне
с облякла пръстите
във спусък -
дума. До налучкване.
Най-тежката ти косвеност
във мене.
Най-силните ми апострофи в тебе.
© Киара All rights reserved.
