alehandra (Алехандра)
28 36
1.01.2010 г., 22:05 ч.

До самотност догарям 

  Поезия
1077 0 4

В полунощ догарям до самотност,

за да може в съзнанието си да ме изградиш.

Зачената от прашинка волност -

клетка няма да ти стигне, за да ме уловиш.

 

 

Помниш ли как обичах те - до глухост,

на талази капеше тишината.

Всяко кътче в душата беше лудост -

търсеше ме там, където свършва светлината.

 

 

Очите ми до сляпост те желаеха,

усещах пулса ти в кръвта си.

Изтезавах всяка рана - ялова,

за да може да нахлуеш в плътта ми...

 

 

А сутрин - прераждах се до цялост,

анатемосана да те чувствам до последно.

Наивна бях, не осъзнавах, че си грешка,

оставих се да страдам вечно...

© Алехандра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??