До скоро! (Липсваш ми).
Помня - късен
следобед.
Нещо, явно съм бил написал.
Вероятно за някакъв полет,
към нещо за мен, неорисано...
Помня, каза:
- Направо ме слиса!
- Как твориш!? Боже, честно!
Талант!
- Думи нямам! Само, че ме
замисляш -
Да ти дам номера и дали си сам?..
Щеше да бъде
хубаво,
но сме два, тъй далечни острова.
Даже трябваше да сме влюбени,
и от сложно, не стана просто...
Помня, трябваше ми търпение.
(Можеше да не се увличаме).
Не е важно, че се разделяме.
По е важно, че се обичаме...
Аз и днес ще те
разпозная
без очи да видях и
устни.
Няма нищо така,
случайно,
освен със теб да ни се получи...
Помня само, че казах -
сбогом.
Беше лесно да се
напише.
Най-далечното ми "До скоро",
и преведено - Страшно липсваш ми!..
Д. Антонов
(Danny Diester)
14.05.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
