линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12227
29.08.2017 г., 13:18 ч.

До следващата пролет 

  Поезия » Философска, Друга
410 1 11

Събра се влага.

Натежа,

а пътят беше стар

и сух, и стръмен.

Вървеше му се

с някого, на шир и длъж.

Проклета жажда.

Пари като спомен.

 

Високото

на плитката му гръд

въздишаше

по пъплещата младост.

Обикнал бе.

Веднъж.

И бе изстрадвал

многократно тази радост.

 

Въздигал бе върхът

и сривал

стъпките по неговата плът.

Оглозгвал бе до корен

представите им

за живот и полет.

Оставяше го сам.

До следващата пролет.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??