До следващата пролет
Събра се влага.
Натежа,
а пътят беше стар
и сух, и стръмен.
Вървеше му се
с някого, на шир и длъж.
Проклета жажда.
Пари като спомен.
Високото
на плитката му гръд
въздишаше
по пъплещата младост.
Обикнал бе.
Веднъж.
И бе изстрадвал
многократно тази радост.
Въздигал бе върхът
и сривал
стъпките по неговата плът.
Оглозгвал бе до корен
представите им
за живот и полет.
Оставяше го сам.
До следващата пролет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря! Ще опитам, Веси Еси...
