6.01.2012 г., 13:52 ч.

До следващия светофар 

  Поезия » Любовна
882 0 16

Мълчаливо вървим под дъжда.
Зад челото ми – пусто, до рана.
Под краката ми сякаш с ръжда
е нашарил октомври премяната
на удавени в локви листа.
Есента е сезон за раздяла.
Аз преглъщам виновна тъга.
Ти все още не проумяваш.

 

И вървим ли, вървим под дъжда.
Аз мълча, а на теб ти се иска
да крещиш... (Да, да, знам, че вода
от проклетия дъжд те плиска...)
А на следващия светофар
ще ми стиснеш ръката до болка.
Със една любов станал по-стар,
ще си тръгнеш внезапно.
И толкова.

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??