До следващия влак...
Някъде зад ставащото денем…
… в шумните следи на милионен град
свила е нощта гнездо във шепи
и докосва с устни всеки праг…
и проплаква в мрака бяла птица
тихо се промъква плах ветрец
и разрошил люляци заплита
четири посоки в син венец…
… и шепти до късно нежни думи
да рисуват по стъклата звезден прах
(а в постеля е заглъхнала плътта ми
и насън пътува все назад…)
Някъде далеч – отвъд очите
в шумните следи на милионен град
шепи стискам – да остана
някъде…
до следващия...
влак…
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разкошен!!!
Бети* -
Ани! Благодаря ти!
-
Може би спомените раждат мечтите, когато си във водовъртежа на всичко около теб, което ти се струва, че тече толкова бързо...
Качествена и красива е твоята поезия, никога не само подредени думи.
А в този водовъртеж все по-малко ценена, а все по-добра...
Прегръдка от мен!
Радвам се, че те има! -
Благодаря Ви!
-
Чудесен стих!
-
Много красив стих!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав, Бехрин!