До следващия влак...
Някъде зад ставащото денем…
… в шумните следи на милионен град
свила е нощта гнездо във шепи
и докосва с устни всеки праг…
и проплаква в мрака бяла птица
тихо се промъква плах ветрец
и разрошил люляци заплита
четири посоки в син венец…
… и шепти до късно нежни думи
да рисуват по стъклата звезден прах
(а в постеля е заглъхнала плътта ми
и насън пътува все назад…)
Някъде далеч – отвъд очите
в шумните следи на милионен град
шепи стискам – да остана
някъде…
до следващия...
влак…
