9.10.2020 г., 15:54  

До сватбата не може ! 😉

1.2K 2 6

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

- До сватбата ти казах, че не може!
Не пипай там, и там не може, тоже.

 

- Но мила моя, много ми се иска!
Не мога мила повече да стискам.

 

- До сватбата любими ще устискаш,
а после вече - колкото поискаш.
След сватбата, щом искаш - на дивана,
в колата, във мазата, на тавана,
във кухнята, на масата, във хола, 
облечена, без гащи, чисто гола.
Тогава ще ме имаш както искаш.
Сега потрай, налага се да стискаш.

 

- Но мила, моля те, поне веднъж,
че знам ли -  може да си  мъж!!!

 

- Не скъпи, казах ти - не може! 
До сватбата търпи. Ще се наложи!
От опит знам - сега веднъж,
а после нито сватба, нито мъж.
Не си мисли, че толкова съм глупава
сто пъти вече с мене се е случвало.

 

- Със други сто оказва се, че може,
а аз да трая ще ми се наложи!
Защо  да стискам, точно аз, любима?
Аз тутакси желая  да те имам!!!

 

- О скъпи, ти си ми специален,
ти толкова си мил, не си нахален …
Те другите ми сваляха звездите,
за секса див на теферич в горите,
за секса в тоалетни - без задръжки,
за нестандартен секс - по казанлъшки, 
за тройки ту със нея, ту със него.
Мъжкари някакви с огромно его.
Но ти си друго - с теб така не може.
Затуй да чакаш ще ти се наложи.

 

- Добре, и не че правя драма,
но знай, че  сватба може и да няма.
Отивам ей сега при Звезделина. 
На нея сватбата и скоро мина,
и значи с нея може на дивана
в колата, във мазата, на тавана,
във кухнята, на масата, във хола,
облечена, без гащи, или гола.
Е мила моя, хайде, помисли си,
ако размислиш - моля, обади се!

 

ПИ (итерпретация по Слепаков)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...