1.09.2012 г., 22:11

До земя небето се навежда

538 0 3

Днес в душата ми отекна звук

от застреляна в небето птица.

Сякаш небосводът падна тук

и напълни земната паница.

 

Този звук във душата се заби

 и я закова на смъртен ъгъл.

А в сърцето болка затръби -

аз разбрах, че само съм се лъгал

 

в мойта птица - моят земен знак.

Мислех, че е неуязвима

и че няма страх от нощен мрак.

Мислех аз, че е неуловима...

 

Вече съм без този ясен знак.

Нямам днеска утрешна надежда.

Виждам даже, че над мене пак

до земя небето се навежда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...