До земя небето се навежда

1.09.2012 г., 22:11 ч.

Поезия » Гражданска

388 0 3

Днес в душата ми отекна звук

от застреляна в небето птица.

Сякаш небосводът падна тук

и напълни земната паница.

Този звук във душата се заби

и я закова на смъртен ъгъл.

А в сърцето болка затръби -

аз разбрах, че само съм се лъгал

в мойта птица - моят земен знак.

Мислех, че е неуязвима

и че няма страх от нощен мрак.

Мислех аз, че е неуловима...

Вече съм без този ясен знак.

Нямам днеска утрешна надежда.

Виждам даже, че над мене пак

до земя небето се навежда.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.