До земя небето се навежда
537
0
3
Днес в душата ми отекна звук
от застреляна в небето птица.
Сякаш небосводът падна тук
и напълни земната паница.
Този звук във душата се заби
и я закова на смъртен ъгъл.
А в сърцето болка затръби -
аз разбрах, че само съм се лъгал
в мойта птица - моят земен знак.
Мислех, че е неуязвима
и че няма страх от нощен мрак.
Мислех аз, че е неуловима...
Вече съм без този ясен знак.
Нямам днеска утрешна надежда.
Виждам даже, че над мене пак
до земя небето се навежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
