До земя небето се навежда

Sep 1, 2012, 10:11 PM

Poetry » Civilian

389 0 3

Днес в душата ми отекна звук

от застреляна в небето птица.

Сякаш небосводът падна тук

и напълни земната паница.

Този звук във душата се заби

и я закова на смъртен ъгъл.

А в сърцето болка затръби -

аз разбрах, че само съм се лъгал

в мойта птица - моят земен знак.

Мислех, че е неуязвима

и че няма страх от нощен мрак.

Мислех аз, че е неуловима...

Вече съм без този ясен знак.

Нямам днеска утрешна надежда.

Виждам даже, че над мене пак

до земя небето се навежда.

Please sign in with your account so you can comment and vote.