До земя небето се навежда
536
0
3
Днес в душата ми отекна звук
от застреляна в небето птица.
Сякаш небосводът падна тук
и напълни земната паница.
Този звук във душата се заби
и я закова на смъртен ъгъл.
А в сърцето болка затръби -
аз разбрах, че само съм се лъгал
в мойта птица - моят земен знак.
Мислех, че е неуязвима
и че няма страх от нощен мрак.
Мислех аз, че е неуловима...
Вече съм без този ясен знак.
Нямам днеска утрешна надежда.
Виждам даже, че над мене пак
до земя небето се навежда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
