12.10.2007 г., 10:46

Добре че халосните не убиват... всичко

747 0 10

на Него...





Търсим се. Намерени - бягаме.
Белозначно невидими пресрещат се прошките.
Размиват в разстояния близко-далечни.
Безпътни сме. С очи - изходни  рани. От упор.
Куршумите думи са. "Обичам те" бе първият.
Добре, че халосните не убиват... всичко.
Само разкъсват, отвътре, по малко
това, което ще бъдем след себе си.
Обещах и изгарям до лудост душата си,
в която белезите болеят в отдаване.
Камшична бе последната любов
и аз все още зараствам.
Но всъщност ти го знаеш. Помниш...
Не прося никога разбиране.
И плащам още преди да отпия.
(дори изневярата, твоята,
по очите ми още солено препива)
Повярва, че твоя съм  била
едва когато изгуби ме (след всички други).
Беше им, но дали те обичаха
... късно е
Жалко е.
Уморих се да бъда жестока и истинска,
да бъда Компромисът!
Късни знаци. Късно време. Късна обич.
Случване късно за връщане...
Измамно, както  лятото във есен,
както всичко лично с клеймо - посветено.
Красива, ала недолюбена
изгрява месечината с годините.
Студът в прегръдките напуква
силната близначност във зениците.
Усещам те сутрин
как обличаш страховете ми
и разпиляваш се...
Всичко  тленно е. Всичко е преходно.
Губя те (и дори го разбирам)
и избирам така да е
пред признанието пак да ти бъда
- бях -
просто вече не искам.
Не мога. Не мразя. Не мисля. Не чувствам.
Вечерта  линее глуха и  ъглово празна.
(прости, но днес  като убиец ще си тръгна)
Прогледнах те във зимите, които подари ми.
Любов строшена в крясъка на сляпа вяра.
И свикнах с топлината на чуждите мъже.
И любих се дори със самотата.
Така "обичаме се" - с мисълта за други.
Така се търсим и намираме,
когато времето измамно скрие болката
във чаши две и виното разлее се по устните
- дори тогава, питам се -
какъв е бил вкусът на истинското ни обичане?!
Доверие?!!!
Не бих могла да те обидя
със повече от собственото ти отричане.
А бях влюбена в ръцете на убиец
- добре, че халосните не убиват... всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...