Добре дошъл...
до дъно я изпи,
после втора, трета...
а проклетите мечти
не изчезват - пак те дебнат.
Кротки нежни красоти,
а нашепват, че проклет си...
Съчки е събрала - виж
бясната неверница.
Пак пробутва ти съдбата
каменни сълзи
и те перва през краката,
щом побегнеш да се скриеш.
На шега ще те засипе
с болка -
куп игли с краища заострени:
мърдаш ли, в плътта се впиват.
Мислиш, че не можеш вече?!?
Иска ти се да умреш?!?
Хах! Добре дошъл, човече!
Време ти е да живееш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
