Добрият в теб
Потърси ме, незрим и безимен,
в топлината на свойта душа,
сред вихъра, зариващ пъртините зиме
или в литналото от пиано най-нежно "ла"...
Протегни само молещи ръце,
за да усетиш в двете си длани
парещи тръпки на горещо сърце -
безсънното ти живо създание...
Мисли ме като бяла пролет,
като вълна в жаркото лято,
виж, снежинките дори се молят
да са сълзи, попили любовта ти...
Самотният път е винаги кален
непосилно труден и вял,
с доброто под ръка, ако сме двама,
не само в сън е животът живян...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
Съвършено вярно...