20.07.2008 г., 16:01

Добро ще има

598 0 5
 

Как искам пак да съм добра.

От слънцето да пия добротата,

да я раздавам щедро по света,

но и за мен самата да остава.

 

Как искам пак да съм добра!

От хорската ненавист да опазя

едно-едничко зрънце светлина,

но цялата Вселена да огрява.

 

Как искам пак да съм добра!

Да бъда щедра, влюбена, щастлива,

но само мрак и пустота,

прегръщат ме със страшна сила.

 

Да искам, но не съм.

И го разбрах.

Дори сто пъти се родих

и сто - умирах,

но въпреки това аз знам:

добро там някъде,

все пак ще има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...