Как искам пак да съм добра.
От слънцето да пия добротата,
да я раздавам щедро по света,
но и за мен самата да остава.
Как искам пак да съм добра!
От хорската ненавист да опазя
едно-едничко зрънце светлина,
но цялата Вселена да огрява.
Как искам пак да съм добра!
Да бъда щедра, влюбена, щастлива,
но само мрак и пустота,
прегръщат ме със страшна сила.
Да искам, но не съм.
И го разбрах.
Дори сто пъти се родих
и сто - умирах,
но въпреки това аз знам:
добро там някъде,
все пак ще има.
© Галина Матева Всички права запазени