Добър ден, Тъга

Листата падат пожълтели,

 посипват студената земя.

Сълзи се стичат по моето лице,

докосват нежно мойте устни.

Сърцето бие в тъжен ритъм,

мисли в тъга отлитат.

С нокти ръката си издирам.

Оставям тънка струйка кръв

от раната ми да се спуска,

да обагря жълтите листа.

 С всяка капчица кръвчица

споменът за теб се просмуква в студената земя.

Обичам те, мила моя,

носеща ми единствено тъга.