Листата падат пожълтели,
посипват студената земя.
Сълзи се стичат по моето лице,
докосват нежно мойте устни.
Сърцето бие в тъжен ритъм,
мисли в тъга отлитат.
С нокти ръката си издирам.
Оставям тънка струйка кръв
от раната ми да се спуска,
да обагря жълтите листа.
С всяка капчица кръвчица
споменът за теб се просмуква в студената земя.
Обичам те, мила моя,
носеща ми единствено тъга.
© Николай Роев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
