20.10.2023 г., 17:38 ч.

Добър вечер, чудачке! 

  Поезия » Друга
284 3 7

Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.

 

И изгрява Луната – така закопняла да свети,
по небето вечерно посипва звездици - брокат.
По косите ми пръсва стотици искрящи пайети:
— "Добър вечер, чудачке! И совите вече не спят."

 

Тихо котката нишки изприда от лунната прежда,
а в главата ми бръмбари шумно се готвят за бал.
Спи светът уморен, аз в стиха си деня му отглеждам,
по-красив и добър... Като мойта душа засиял.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??