Добър вечер...Лека нощ
ти идваш да ме стоплиш, но уви...
Мъката обгърнала е мойта мъничка душица,
в която болката не спира да вали.
Искам да ти кажа остани,
но правилно ли е не зная.
Искам да ти кажа: замини,
но после знам ще се разкая.
Обичах силно, искрено, до болка,
обичах, ала той не ме разбра.
Затуй, щастие, върви си,
аз искам да съм с мъката сама.
Ти, радост, за мен си непозната,
ти караш ме да чувствам несигурност и страх.
Остави ме, моля те, с тъгата,
поне тя ми е до болка позната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Павлова Всички права запазени