Anita765 (Ани Монева)
296 11762
21.10.2008 г., 11:56 ч.

Дочакано 

  Поезия » Любовна
1074 1 26
 

 

Изваля се. Нежно като топъл дъжд.

Все още капят капки от капчука.

Избуя. Пълзеше в мен нашир и длъж,

а аз из буйните треви се лутах.

 

Закопня. Провря се в тъмнината.

Нашари я със пурпур, топлина, лъчи.

Застина. Ням свидетел бе луната

на небето, което ти ми подари.

 

Не прогърмя. А само се изтече

във шепите ми като утринна роса.

Посмя. В пороя простичко изрече

думите, които сляха ни в една река.

 

Събуди се. Разцъфнала дъгата,

говореше как слънце и вода се слели.

Прогледна. Зад ъгъла на самотата,

някой някого в мълчание намери.

 

Мокър си. А като дъжд валеше,

но върху побрала океаните сълза.

Тук съм. В капки съм облечена,

а домът е дълго чаканата сушина.

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??