Дочакано
Изваля се. Нежно като топъл дъжд.
Все още капят капки от капчука.
Избуя. Пълзеше в мен нашир и длъж,
а аз из буйните треви се лутах.
Закопня. Провря се в тъмнината.
Нашари я със пурпур, топлина, лъчи.
Застина. Ням свидетел бе луната
на небето, което ти ми подари.
Не прогърмя. А само се изтече
във шепите ми като утринна роса.
Посмя. В пороя простичко изрече
думите, които сляха ни в една река.
Събуди се. Разцъфнала дъгата,
говореше как слънце и вода се слели.
Прогледна. Зад ъгъла на самотата,
някой някого в мълчание намери.
Мокър си. А като дъжд валеше,
но върху побрала океаните сълза.
Тук съм. В капки съм облечена,
а домът е дълго чаканата сушина.
© Ани Монева All rights reserved.
