Дочуваш ли ме, страннико... През ветровете, в които сътворяваш си живот... Обърканите дни, напреки световете, дали ти носят в шепа малко... дъх... Тръпки по кожата, ласки обръгнали, повече никой, отколкото ти. Сънища пламнали, тихо проскърцващи, затварящи се в тъмното врати. Открехнал душата, протягаш илюзиите за две надежди и едни следи. И вбраздено по мислите, в дланите, по тролея, след който препускаш, по жилката на листото, отронено в есента, след която напускаш, и жените, и всичко останало. Само дим от цигара. И вино. Много вино. И много забрава. Дочуваш ли ме, страннико? Завързах вятъра.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.