Дочуваш ли ме, страннико...
През ветровете,
в които сътворяваш си живот...
Обърканите дни, напреки световете,
дали ти носят в шепа малко... дъх...
Тръпки по кожата, ласки обръгнали,
повече никой, отколкото ти.
Сънища пламнали, тихо проскърцващи,
затварящи се в тъмното врати.
Открехнал душата, протягаш илюзиите
за две надежди и едни следи.
И вбраздено по мислите, в дланите, ...