Дойдох да се предам...
Дойдох днес по - истинска от всяка болка във битката със времето.
За щит понесох кръста, детските мечти, усмивките и радостта,
не взех оръжие, огледах се, останала сама със себе си във бремето,
а битката не бе илюзия, воювах днес не с кой да е, със старостта.
Аз морна легнах непринудено под гилотината, но пред палача се държах...
Преструвах се, преглъщах с жажда от отровата и молех мислено,
този ден да е един от малкото във които ще пречистя своя грях
и ще отприщя ураганите прогонени от утрото, така изплашено...
Всичко е наред...не се страхувам да остана... на части във света,
да се разкъсам и всяка кост като мънисто на врата си да окича,
тъй както с призрачна походка аз дойдох със болката да се покая
за всяка струя от сълзи, всеки удар, вик...и за това...че не обичах!?
Стопих се, така прозрачна се разтекох пред прага на вечността...
в греха си истинска, и не заслужила отвътре да надникна в Твоя храм.
Стоях в безсилието си умислена... днес по-слаба от смъртта...
Защото в битката си времето ме победи, а аз дойдох да се предам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
