Дойдох днес по - истинска от всяка болка във битката със времето.
За щит понесох кръста, детските мечти, усмивките и радостта,
не взех оръжие, огледах се, останала сама със себе си във бремето,
а битката не бе илюзия, воювах днес не с кой да е, със старостта.
Аз морна легнах непринудено под гилотината, но пред палача се държах...
Преструвах се, преглъщах с жажда от отровата и молех мислено,
този ден да е един от малкото във които ще пречистя своя грях
и ще отприщя ураганите прогонени от утрото, така изплашено...
Всичко е наред...не се страхувам да остана... на части във света,
да се разкъсам и всяка кост като мънисто на врата си да окича,
тъй както с призрачна походка аз дойдох със болката да се покая
за всяка струя от сълзи, всеки удар, вик...и за това...че не обичах!? ...