Докато душата спи
Пиано тихо някъде история разказва,
нота по нота в ума ми думите запазва,
слуша розата, огънят залезно заспива,
две устни от вино мракът изпива.
Стеле се уханно тишината,
меко зелено шуми гората,
заспива слънцето под облак – одеало,
беше то някога ярко, ослепително бяло.
Сега е тъмно, пианото само нейде проплаква,
нощта от цвят очите ми изплаква,
красив е нейният мастилен шал,
красив е далечният ден дълбоко заспал.
Защо така жално звучат клавишите?
Защо отново към мене усмихва се Нищото,
защо обещанието си в изгрева далечен не спази,
защо листата на розата бяла не опази?
Нощем Луната молех да си тръгнеш,
лилиите прелестни от сърцето да изтръгнеш,
дълго те чаках – не мога вече,
върви си, моля те, стиха отнеси надалече!
28.02.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Teddy Daniel K. Всички права запазени
