teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
159 328
Aug 25, 2015, 11:14 PM

Докато душата спи 

  Poetry » Love
411 0 2

Пиано тихо някъде история разказва,
нота по нота в ума ми думите запазва,
слуша розата, огънят залезно заспива,
две устни от вино мракът изпива.

Стеле се уханно тишината,
меко зелено шуми гората,
заспива слънцето под облак – одеало,
беше то някога ярко, ослепително бяло.

Сега е тъмно, пианото само нейде проплаква,
нощта от цвят очите ми изплаква,
красив е нейният мастилен шал,
красив е далечният ден дълбоко заспал.

Защо така жално звучат клавишите?
Защо отново към мене усмихва се Нищото,
защо обещанието си в изгрева далечен не спази,
защо листата на розата бяла не опази?

Нощем Луната молех да си тръгнеш,
лилиите прелестни от сърцето да изтръгнеш,
дълго те чаках – не мога вече,
върви си, моля те, стиха отнеси надалече!   

  28.02.2015

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??