Това е само спомен — не е стих —
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз
до него всяка сутрин се събуждам.
Не различавам образ, нито глас —
все по-далечна, тиха, все по-чужда...
Това е само спомен, но защо
с копнежи битието ме замеря?
Луната е несбъднато тесто
за питката от коледна вечеря. ...