Докосване
Докосване
Морето бе единствено спокойно
с тези корита, синджири, ветрила,
с вятъра, изгубил се нейде из брега,
недокоснал бягащия пулс.
По кожата ù гладка
сякаш празен лист хартия,
твоята се плъзна -
една внезапна като спазъм мисъл
и мигом увиснала в забрава.
С кръвта си черна
удави плитчините една сепия
и в пясък се превърна,
разбрала явно,
че красивите места не са безброй.
Изцедих лъчите и нощта,
останали във мен
и те погледнах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анжамбман Анапестов Всички права запазени
