anjambman (Анжамбман Анапестов)
13 562
26.08.2012 г., 17:57 ч.

Докосване 

  Поезия » Друга
1212 0 16

 

 

                                                                    Докосване

 

 

Морето бе единствено спокойно

с тези корита, синджири, ветрила,

с вятъра, изгубил се нейде из брега,

недокоснал бягащия пулс.

По кожата ù гладка

сякаш празен лист хартия,

твоята се плъзна -

една внезапна като спазъм мисъл

и мигом увиснала в забрава.

 

С кръвта си черна

удави плитчините една сепия

и в пясък се превърна,

разбрала явно,

че красивите места не са безброй.

 

Изцедих лъчите и нощта,

останали във мен

и те погледнах.

 

© Анжамбман Анапестов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??