Докосване
Морето бе единствено спокойно
с тези корита, синджири, ветрила,
с вятъра, изгубил се нейде из брега,
недокоснал бягащия пулс.
По кожата ù гладка
сякаш празен лист хартия,
твоята се плъзна -
една внезапна като спазъм мисъл
и мигом увиснала в забрава.
С кръвта си черна
удави плитчините една сепия
и в пясък се превърна,
разбрала явно,
че красивите места не са безброй.
Изцедих лъчите и нощта,
останали във мен
и те погледнах.
© Анжамбман Анапестов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
