Докосване
Морето бе единствено спокойно
с тези корита, синджири, ветрила,
с вятъра, изгубил се нейде из брега,
недокоснал бягащия пулс.
По кожата ù гладка
сякаш празен лист хартия,
твоята се плъзна -
една внезапна като спазъм мисъл
и мигом увиснала в забрава.
С кръвта си черна
удави плитчините една сепия
и в пясък се превърна,
разбрала явно,
че красивите места не са безброй.
Изцедих лъчите и нощта,
останали във мен
и те погледнах.
© Анжамбман Анапестов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
