Докосване до един несъществуващ миг...
... и чашата ми пак е полупразна,
лулата ми загасващо дими,
Луната иззад облак се показва
и златен здрач от Космоса ръми...
Мечтая в тази вечер за Морето,
за вятъра, за бурните вълни,
но в мене все остава незаето
пространство от несбъднати мечти:
– за пристаните, кръчмите крайбрежни,
за острови забравени сега,
за минали решения небрежни ...