Докосване до един несъщесвуващ миг....

Докосване до един несъществуващ миг...

... и чашата ми пак е полупразна,

лулата ми загасващо дими,

Луната иззад облак се показва

и златен здрач от Космоса ръми...

Мечтая в тази вечер за Морето,

за вятъра, за бурните вълни,

но в мене все остава незаето

пространство от несбъднати мечти:

– за пристаните, кръчмите крайбрежни,

за острови забравени сега,

за минали решения небрежни

оставили ме тука – на брега...

А всяка от мечтите проиграни

хазартно из годините назад –

и трепетите с чувства разпиляни

са: някакъв имагинерен свят...

... те в него си останаха заложени,

а тъй като в Живота не успях

аз всичките да разменя за спомени –

то ето, че забравил съм за тях...

... А вечерта сега е съдбоносна

долавям от безсмъртието вик

и се надявам тръпно да докосна

с Духът си – всеки нереален миг

и той да възкреси сега Оная –

безумно – недокосната мечта,

останала на Времето в безкрая

със своята първична красота

и да ме тласне тя сега отново

в чаровната, на Океана, власт:

ту нежна като ласка, ту сурово

нахвърляща се с ураганна страст...

Звездите да ме водят и мечтите,

акó не виждам дълго време – фар

и сам дори да укротя вълните

на Бурята в стихийният олтар...

... там някъде, из Южните морета,

се носи от Сирени властен зов,

а най-красивата от тях е незаета

и мен очаква, тръпна за любов...

... и любовта чаровно ме обсебва,

че тя е страст по тия ширини,

и благославям мъжкият си жребий

в прегръдките на островни жени...

... за кръчмите моряшки замечтавам,

че може би в безкрая, нейде там

една от тях дори да е останала,

която съм пропуснал, а не знам...

... пиратските съкровища отдавна

открити, проиграни на барбут –

не ме влекат сега, но зная тайна

за тях и за коварният маршрут

и тръгвам там, защото оживяла

отново в този миг е Лудостта,

която през Живота ми минава:

да търся все невѐдоми места...

... и аз ще съм на мачтата, когато

отпред в примамливата мараня –

огряна и от залезното злато

съзрем тревожно най-подир: „Земя!”

В подобен миг свещен, от удоволствие

дори и Бог с моряците крещи

и Той потъва в звездното спокойствие

с уюта на тропичните нощѝ...

... за тая вечер, този миг ми стига...

Лулата ми сама си загасня...

... но с гръм внезапен котвена верига

ме стресна и мечтата отлетя...

06.01.2017.