Докрай ще си чакам...
Докрай ще си чакам...
Не искам вече да чакам..!
Усещам... Настъпва умора...
Във времето все да протакам...
Да срещна любимите хора..!
Да чакам... Това ме убива...
Чувствата в мен да потискам...
Горещото в мен да изстива...
За Обич да чакам... Не искам..!
Времето бързо минава...
И Животът ми, тъй си отива...
От чакане тъна в забрава...
И спомени даже отмива..!
Достатъчно дълго съм чакал...
И хора, и силни любови...
За някои, дори и съм плакал...
Макар, че били са... Сурови..!
Уморен съм от тази проказа...
А Душата ми плаче, и стене...
Търпи си и чака ли чака...
Някой с Любов, да я вземе..!
Явно до гроб ще си чакам...
Изгубил представа за време...
Изтървах и Живота... И влака...
Но на кой ли, за мене му дреме.!!!
Калоян Христов©️
(Chris Heart)
New Beginning
14.03.2022
London
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Христов Всички права запазени
