Sep 26, 2023, 3:40 PM

Докрай ще си чакам...

  Poetry
720 2 2
Докрай ще си чакам...

 

Не искам вече да чакам..!

Усещам... Настъпва умора...

Във времето все да протакам...

Да срещна любимите хора..!

 

Да чакам... Това ме убива...

Чувствата в мен да потискам...

Горещото в мен да изстива...

За Обич да чакам... Не искам..!

 

Времето бързо минава...

И Животът ми, тъй си отива...

От чакане тъна в забрава...

И спомени даже отмива..!

 

Достатъчно дълго съм чакал...

И хора, и силни любови...

За някои, дори и съм плакал...

Макар, че били са... Сурови..!

 

Уморен съм от тази проказа...

А Душата ми плаче, и стене...

Търпи си и чака ли чака...

Някой с Любов, да я вземе..!

 

Явно до гроб ще си чакам...

Изгубил представа за време...

Изтървах и Живота... И влака...

Но на кой ли, за мене му дреме.!!!

 

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

New Beginning

14.03.2022

London

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...