Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
4.12.2016 г., 21:58 ч.  

Дом 

  Поезия » Любовна
859 3 5

 

Снегът – едничкото дете 
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.

И вече четвърт час седи
връз моравите керемиди.
Гримира падащи звезди
под дългия си плащ, невидим.

Но който е осъмвал сам,
не вярва в басни и идеи.
По празнотата в мене, знам,
че мога и да надживея...

...смъртта, безмълвния погром
на чувствата. И неизбежно
накрая да ми стане дом
спестената от тебе нежност.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??