Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Dec 4, 2016, 9:58 PM  

Дом 

  Poetry » Love
1067 3 5
Снегът – едничкото дете
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.
И вече четвърт час седи
връз моравите керемиди.
Гримира падащи звезди
под дългия си плащ, невидим.
Но който е осъмвал сам,
не вярва в басни и идеи.
По празнотата в мене, знам,
че мога и да надживея... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??