Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
Dec 4, 2016, 9:58 PM  

Дом 

  Poetry » Love
921 3 5

 

Снегът – едничкото дете 
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.

И вече четвърт час седи
връз моравите керемиди.
Гримира падащи звезди
под дългия си плащ, невидим.

Но който е осъмвал сам,
не вярва в басни и идеи.
По празнотата в мене, знам,
че мога и да надживея...

...смъртта, безмълвния погром
на чувствата. И неизбежно
накрая да ми стане дом
спестената от тебе нежност.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??