stenli499 (Станислава)
291 2626
24.02.2018 г., 9:58 ч.

Мярка за есен 

  Поезия » Друга
735 2 6

Срещам дните под върбов клонак

и съм своята мярка за есен.

Спя в мъгливия нощен каймак —

да ме видиш е толкова лесно!

 

Сред полето — следи от вълче,

припознало очите си в мене.

Виждам време, което тече,

и небе с гръмотевични вени.

 

Ще остана, защото е дом

всеки стрък подранило кокиче.

Изоставам посоките, щом

дъждовете познавам отлично.

 

Моя тиха посестрима тук

е луната сред празни дървета.

Страшно бледи, без чувства, без звук —

като призрачни фарове светим.

 

Този стих пътеводно мълчи.

Ставам мярка за всяка стихия —

рана, жлъч, две зелени очи.

И с луната към нищото вием.

 

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??