Дом в безкрая
Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите
наднича нямо влага
и две зеници
слепи. Живи рани.
По пътя си изтръгвах
всеки корен.
На връщане
засаждах го отново.
В посоките пилях се,
като спомен
и тръгвах тежко,
сякаш от олово...
А моят дом е
някъде в безкрая.
Животът ми - осъден
от виновност.
Душата ми - изгонена
от Рая -
самотна и боляща.
До безбожност!
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите
наднича нямо влага
и две зеници
слепи. Живи рани.
По пътя си изтръгвах
всеки корен.
На връщане
засаждах го отново.
В посоките пилях се,
като спомен
и тръгвах тежко,
сякаш от олово...
А моят дом е
някъде в безкрая.
Животът ми - осъден
от виновност.
Душата ми - изгонена
от Рая -
самотна и боляща.
До безбожност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
