Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
7.05.2008 г., 16:48 ч.

Дом в безкрая 

  Поезия » Друга
923 0 24
Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите
наднича нямо влага
и две зеници
слепи. Живи рани.
По пътя си изтръгвах
всеки корен.
На връщане
засаждах го отново.
В посоките пилях се,
като спомен
и тръгвах тежко,
сякаш от олово...
А моят дом е
някъде в безкрая.
Животът ми - осъден
от виновност.
Душата ми - изгонена
от Рая -
самотна и боляща.
До безбожност!

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??