May 7, 2008, 4:48 PM

Дом в безкрая 

  Poetry » Other
902 0 24
Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите
наднича нямо влага
и две зеници
слепи. Живи рани.
По пътя си изтръгвах
всеки корен.
На връщане
засаждах го отново.
В посоките пилях се,
като спомен
и тръгвах тежко,
сякаш от олово...
А моят дом е
някъде в безкрая.
Животът ми - осъден
от виновност.
Душата ми - изгонена
от Рая -
самотна и боляща.
До безбожност!

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??