May 7, 2008, 4:48 PM

Дом в безкрая

Poetry » Other

1.1K 0 24

Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите
наднича нямо влага
и две зеници
слепи. Живи рани.
По пътя си изтръгвах
всеки корен.
На връщане
засаждах го отново.
В посоките пилях се,
като спомен
и тръгвах тежко,
сякаш от олово...
А моят дом е
някъде в безкрая.
Животът ми - осъден
от виновност.
Душата ми - изгонена
от Рая -
самотна и боляща.
До безбожност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

IceMoon (Виктория Минева)

Силен, чувствен стих. Поздрав, много е добър.

2008-05-08T21:58:46+03:00
Aneta_kz (Анета)

Елишка, душата ти е Рая!
Гуш!

2008-05-08T21:56:35+03:00
бармах (Леонид Стоянов)

Много силно присъствие,изразено с невероятна поезия.Когато те няма,липсата ти е осезателна.Хубаво е,че си тук.
Поздравления за готиния стих!

2008-05-08T13:40:54+03:00
Романтик (Христо Костов)

Аплодисменти, Ели!!!

2008-05-08T08:45:13+03:00
едимах

боже Ели - истинска изповед...
как ги редиш само, поздравления !

2008-05-07T23:53:15+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0