Оставих си сърцето. Там, на прага. Между радост и сълзи, накуп събрани. Под миглите наднича нямо влага и две зеници слепи. Живи рани. По пътя си изтръгвах всеки корен. На връщане засаждах го отново. В посоките пилях се, като спомен и тръгвах тежко, сякаш от олово... А моят дом е някъде в безкрая. Животът ми - осъден от виновност. Душата ми - изгонена от Рая - самотна и боляща. До безбожност!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.